Rock Climbing Photography
TRL

Тънка червена линия

“Във вторник с Маровски отиваме на Червена дяволска игла да атакуваме маршрута. Идваш ли?”

Иска ли питане! От това което съм чувал за проекта на Емо Колевски и Мартин Маровски, както и от впечатляващата над 200 метрова надвесена стена от здрав червен гранит, която съм виждал с очите си, знам че да се заснеме катеренето там не е за изпускане. Не е случайно и че Стоил Димитров прави филм за прокарването на премиерната линия. Най-накрая имам шанс да направя снимки от сериозно катерене в района на Мальовица и съм повече от надъхан.

Два дни по-късно Емо отново ми звъни. „Отлагаме с няколко дни, прогнозата за времето е много лоша, ураганен вятър и ниски температури.“ И слава Богу, казвам си аз, защото тези дни съм претрупан с работа въобще не знам как ще се справя със всичко и кое по-напред да отложа.

„Петък, 19ти октомври. Прогнозата е идеална. Тръгваме“

Всъщност тръгваме още в четвъртък вечерта. След предишния неуспешен опит за свободно преминаване, който започва с изтощително ранно тръгване от София Емо и Марто избират варианта с преспиване на х. Мальовица, което и мен ме устройва идеално. С нас е и Краси Томов, чиято задача е да снима преминаването с видео камера, за да може Стоил да завърши филма.

Следват спокойно каране до ЦПШ и приятна нощна разходка до хижата. Барабар с целия си багаж Марто носи на Байно от домашната си ракия, няма как, обещал е. Може би за добро обаче, но когато пристигаме нас ни посрещат само лаещата Карина и Теди, за да ни кажат, че Байно отдавна си е легнал. Така, без да сме изкушени от веселите истории на мальовишкия хижар си лягаме бързо, без ракия.

На другата сутрин алармите на телефоните ни будят в 6 часа. Закусваме набързо и потегляме скоростно, още по тъмно, без да се бавим. Все пак се виждаме с Байно, който излиза още преди нас за да стигне до Рилски манастир, по случай празника на Св. Иван Рилски. Много хубаво вино има там, казва, заслужава си бъхтенето.

Бъхтим и ние. Марто и Емо са нарамили тежки раници, аз мъкна собствен и инвентар и няколко килограма стъкларии и техника. На Краси му е най-леко, той даже си носи и стол за висене, техниката му се изчерпва с един монопод и малка камера GoPro. Така е, всеки си мъкне кръста, мисля си аз и крача в свежата утрин по мальовишките пътеки, без да се оплаквам.

Иска ми се да спирам по-често и да правя снимки на вдъхновяващите картини около мен, както и на самия подход към маршрута. Всички обаче са ужасно забързани и фокусирани върху предстоящото катерене, няма време за губене, в 9 часа най-късно трябва да сме под стената. Есента напредва, това може да е последния ден, подходящ за атака на маршрута и усещам, че ако предложа да се забавим малко заради моите снимачни прищевки, молбите ми ще бъдат абсолютно напразни за глухите уши на Емо и Марто. Затова не се и пробвам. Крача бързо нагоре и се разсейвам с мисли за снимането по самия маршрут.

Пристигаме, горе-долу, по план под стената, с 15-20 минути закъснение от предвиденото. Времето е тихо и слънчево, температурата е идеална. Това особено много радва Емо, който миналия път бил премръзнал от студ, а и другите не се оплакваме от идеалните условия. Само аз се притеснявам, че стената е в сянка, а фонът наоколо е напечен от яркото слънце и не знам дали ще се справя със заснемането на два толкова различно осветени обекта. Но, справял съм се и преди, ще се справя и сега, освен това нямам избор, така че каквото е – такова. По-добро няма да стане.

Планът е следния – Краси и аз започваме да катерим по вече опънатите парапети на съседния маршрут и се движим заедно със свръзката за да заснемем катеренето. Насочваме се към парапетите и… греда. Ураганния вятър от предишните дни е качил най-долния парапет нагоре по стената, без никакъв шанс за достигане от земята. След кратко умуване стигаме до извода, че вариантът за действие е само един. Марто и Емо изкатерват първите 3 въжета на Тънка червена линия, от там Марто се спуска надолу и с лек пандюл достига заплетените въжета на парапета и ги спуска за да можем ние да се изкатерим по тях. Двамата тръгват, а ние с Краси седим отдолу и чоплим семки.

Час и половина по-късно оплетеният парапет е разплетен и кибиците отдолу тръгваме със скоростно „жумарене“ за да настигнем катерещата свръзка. След двадесет минути, с цената на масивно изпомпване, пот и изплют джигер, вече сме на едно ниво с Емо, който до този момент успява да премине всичко чисто и спокойно. Аз започвам да снимам катеренето едва по четвърто въже, но поне жумаренето вече не трябва да е за скорост.

Емо минава и тук безпроблемно, ако изключим изпомпването, но то май е неизбежно. Докато той чака Марто да дойде при него на площадката, Краси и аз се позиционираме малко над пасажа на ключовото, пето въже. На това място линията на парапетите и тази на маршрута се доближават максимално и ние имаме шанс за по-близки кадри. Тук всички трябва да дадем максимума от себе си – Емо с катеренето, Краси с камерата и аз с фотоапарата.

Колевски тръгва по въжето, минава първите пасажи, всички го надъхваме и всички искаме това да се случи, за да си тръгнем доволни от свършената работа и най-вече за да си тръгнем по-светло, а не да се прибираме по малките часове на нощта. „Ще висим тук още няколко часа, ще ни се разкаже играта на всички, дръж куче, дръж, че сега или никога, може и да не събереш сили за втори опит ако сега паднеш!“ Това ми минава през главата за части от секундата когато Емо се насмита, отворя перките и откатерва до облия перваз преди последния пасаж. Стискам апарата с потни ръце и си мисля „Събери си акъла, пес такъв, възстановявай на този перваз, не бързай и минавай, че да си тръгнем от тук доволни“.

Дишане, тръскане, пръхтене, реване, надъхване и псуване. Такива звуци огласят планината докато Емо се бори да възстанови. Дали възстановява не знам, ама го гледам, че тръгва. Забивам око във визьора и се напъвам все едно аз катеря, даже забравям да дишам.

И той взе, че мина.

А пък аз взех, че снимах.

Междувременно от върха на иглата започват да падат камъни…

Но повече за това – в следващия ми блог пост. Има още много за разказване!

Хубави снимки и история от прокарването на маршрута можете да видите в блога да Владимир Пеков

Thin Red Line

Emo Kolevski and Martin Marovski putting up and free climbing a new hard route at Chervena Diavlska Igla, at Malyovitsa region. Rila mountain, Bulgaria.

[img src=http://rusvakrilov.com/blog/wp-content/flagallery/thin-red-line/thumbs/thumbs_dsc_9580.jpg]210
[img src=http://rusvakrilov.com/blog/wp-content/flagallery/thin-red-line/thumbs/thumbs_dsc_9584.jpg]190
[img src=http://rusvakrilov.com/blog/wp-content/flagallery/thin-red-line/thumbs/thumbs_dsc_9588.jpg]190
[img src=http://rusvakrilov.com/blog/wp-content/flagallery/thin-red-line/thumbs/thumbs_dsc_9589.jpg]180
[img src=http://rusvakrilov.com/blog/wp-content/flagallery/thin-red-line/thumbs/thumbs_dsc_9591.jpg]170
[img src=http://rusvakrilov.com/blog/wp-content/flagallery/thin-red-line/thumbs/thumbs_dsc_9592.jpg]160
[img src=http://rusvakrilov.com/blog/wp-content/flagallery/thin-red-line/thumbs/thumbs_dsc_9595.jpg]160
[img src=http://rusvakrilov.com/blog/wp-content/flagallery/thin-red-line/thumbs/thumbs_dsc_9601.jpg]150
[img src=http://rusvakrilov.com/blog/wp-content/flagallery/thin-red-line/thumbs/thumbs_dsc_9607.jpg]150
[img src=http://rusvakrilov.com/blog/wp-content/flagallery/thin-red-line/thumbs/thumbs_dsc_9610.jpg]150
[img src=http://rusvakrilov.com/blog/wp-content/flagallery/thin-red-line/thumbs/thumbs_dsc_9616.jpg]150
[img src=http://rusvakrilov.com/blog/wp-content/flagallery/thin-red-line/thumbs/thumbs_dsc_9622.jpg]150
[img src=http://rusvakrilov.com/blog/wp-content/flagallery/thin-red-line/thumbs/thumbs_dsc_9627.jpg]160
[img src=http://rusvakrilov.com/blog/wp-content/flagallery/thin-red-line/thumbs/thumbs_dsc_9638.jpg]160
[img src=http://rusvakrilov.com/blog/wp-content/flagallery/thin-red-line/thumbs/thumbs_dsc_9640.jpg]150
[img src=http://rusvakrilov.com/blog/wp-content/flagallery/thin-red-line/thumbs/thumbs_dsc_9642.jpg]130
[img src=http://rusvakrilov.com/blog/wp-content/flagallery/thin-red-line/thumbs/thumbs_dsc_9657.jpg]140
[img src=http://rusvakrilov.com/blog/wp-content/flagallery/thin-red-line/thumbs/thumbs_dsc_9663.jpg]150
[img src=http://rusvakrilov.com/blog/wp-content/flagallery/thin-red-line/thumbs/thumbs_dsc_9667.jpg]140
[img src=http://rusvakrilov.com/blog/wp-content/flagallery/thin-red-line/thumbs/thumbs_dsc_9672.jpg]150
[img src=http://rusvakrilov.com/blog/wp-content/flagallery/thin-red-line/thumbs/thumbs_dsc_9675.jpg]130
[img src=http://rusvakrilov.com/blog/wp-content/flagallery/thin-red-line/thumbs/thumbs_dsc_9679.jpg]130
[img src=http://rusvakrilov.com/blog/wp-content/flagallery/thin-red-line/thumbs/thumbs_dsc_9682.jpg]130
[img src=http://rusvakrilov.com/blog/wp-content/flagallery/thin-red-line/thumbs/thumbs_dsc_9686.jpg]110
[img src=http://rusvakrilov.com/blog/wp-content/flagallery/thin-red-line/thumbs/thumbs_dsc_9689.jpg]100
[img src=http://rusvakrilov.com/blog/wp-content/flagallery/thin-red-line/thumbs/thumbs_dsc_9691.jpg]120
[img src=http://rusvakrilov.com/blog/wp-content/flagallery/thin-red-line/thumbs/thumbs_dsc_9694.jpg]120
[img src=http://rusvakrilov.com/blog/wp-content/flagallery/thin-red-line/thumbs/thumbs_dsc_9699.jpg]110
[img src=http://rusvakrilov.com/blog/wp-content/flagallery/thin-red-line/thumbs/thumbs_dsc_9701.jpg]120
[img src=http://rusvakrilov.com/blog/wp-content/flagallery/thin-red-line/thumbs/thumbs_dsc_9704.jpg]130
[img src=http://rusvakrilov.com/blog/wp-content/flagallery/thin-red-line/thumbs/thumbs_dsc_9725.jpg]120
[img src=http://rusvakrilov.com/blog/wp-content/flagallery/thin-red-line/thumbs/thumbs_dsc_9728.jpg]130
[img src=http://rusvakrilov.com/blog/wp-content/flagallery/thin-red-line/thumbs/thumbs_dsc_9745.jpg]130
[img src=http://rusvakrilov.com/blog/wp-content/flagallery/thin-red-line/thumbs/thumbs_dsc_9749.jpg]140
[img src=http://rusvakrilov.com/blog/wp-content/flagallery/thin-red-line/thumbs/thumbs_dsc_9753.jpg]110
[img src=http://rusvakrilov.com/blog/wp-content/flagallery/thin-red-line/thumbs/thumbs_dsc_9755.jpg]100
[img src=http://rusvakrilov.com/blog/wp-content/flagallery/thin-red-line/thumbs/thumbs_dsc_9758.jpg]110

Хубави снимки и история от прокарването на маршрута можете да видите в блога да Владимир Пеков

Post a Comment

Your email is never published nor shared.

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>