Rock Climbing Photography
dvamat

Екстремни класики

Още през септември Марто ми се обади за да ми каже, че има кадри от катеренето му с Виктор в Алпите и двамата искат да им сглобя филмчето, което да се прожектира на Дни на предизвикателствата 2014. Естествено уговорката си остана висяща и всички забравихме за нея докато крайния срок за предаване на филми за фестивала почти настъпи, което намирам по-скоро за нормално – практиката показва, че в условия на стрес и с притискащ краен срок нещата се получават най-добре. Много ми се иска да променя това у мен, но май по-скоро трябва да свикна.
Една седмица преди крайния срок Виктор ми даде селектирания от него материал и започнах работа, уверен, че 7 дни ще ми стигнат да направя това, за което бяхме говорили първоначално – 10 минутно видео с кадри от катерене и музика. Лесна работа.
Оказа се, че не е толкова лесна, нито имам достатъчно време, защото след като изгледах всичко и цялата история ми бе пресъздадена от тях се надъхах да направя по-сериозен филм. Филм, който разказва история и предава емоции; нещо за което хората да си говорят, а не просто поредното видео, което минава пред погледа ти докато си преглеждаш фейсбука.
Да работиш с чужд видео материал е доста трудно, особено, когато е заснет с action cam и смартфон от самите катерачи, които въпреки, че много са се старали и посветили време и усилия да направят добри кадри, не са професионалисти, а и много често са на места и в условия, където е по-важно да си спасиш задника, от колкото да снимаш с камерата. Това беше първото предизвикателство пред мен, но благодарение на техните усилия и нагласа, че трябва да донесат добри кадри като се върнат, проблемът не беше толкова голям.
За да стане филмът добър трябваше да усетя тяхната емоция, да стана някак част от тяхното приключение. Благодарение на детайлните им и сърдечни разкази, както и на множеството забавни кадри, които нямаше как всички да влязат във филма, тази тяхна емоция успя да стане част от мен и филмът се превърна, от нещо, което трябва да бъде свършено, в лична кауза и огромно желание да стане добре. Стана ми страст, а когато работиш със страст даваш най-доброто от себе си (макар и то да не е кой знае колко много).
Така лесната работа се превърна в трудна, а времето се оказа крайно недостатъчно. Вкарах се в една серия от десет 12-часови работни дни, които завършваха със срещи със Виктор, пълен със свежи идеи да променим тук, да пипнем там, без да си дава сметка, че не скачам да го удуша само защото съм крайно уморен.
В такива моменти не излизам от вкъщи, не се виждам с хора, режимът ми е сън – работа – храна (ако не забравя) – работа – сън. Но не се оплаквам, напротив, тогава се чувствам странно щастлив, защото обичам това което правя и когато си лягам нямам търпение да се събудя за да започна пак на другия ден.
Все пак дойде крайния срок, и слава богу, но лошото бе, че не бяхме готови. Всъщност бяхме готови, но рязко спекохме, че в сегмента с живота в заслона сме заложили твърде крайни или твърде много (а може би и двете) кадри с простотия. Взехме мъдрото решение да цензурираме нещата, както и да махнем част от кадрите, първо за да не загубим детската аудитория и второ за да не отвратим спонсорите, които може би не искат логата им да висят в един крайно нецензурен продукт. Все пак си мислим да пуснем само този сегмент, в пълния му блясък, като оставим настрана скучната част с катеренето.
Благодаря на всички, които дойдоха снощи на последния ден от Дни на предизвикателствата, сигурен съм, че е било най-вече заради нашия филм и не толкова за този скучен тип Лео Холдинг ;). Благодаря на всички и за добрите думи, които вярвам, че бяха искрени, но ми се иска да чувам и критика, която много би ми помогнала, така че ако нещо не ви харесва, моля споделете го с мен.
Благодаря на Марто и Виктор, че повериха тази задача на мен и че се надъхаха да покажат на публиката по-най добрия начин своите постижения. Радвам се, че вече има хора, които са осъзнали, че за да искаш пари за експедиция трябва да си готов да създадеш качествен продукт, а не просто да чакаш да те потупват по гърба и да ти викат “Евала”. Благодаря и на техните спонсори, че са осъзнали от своя страна, че такива хора трябва да се подпомагат, защото те могат да им помогнат да продават продуктите си по-добре. Това до скоро бяха два проблема, с които съм се сблъсквал в България твърде често и са ми носили много разочарования. Но посоката на вятъра се променя през последните години и това е СУПЕР.
А най-хубавото е, че се получава добър екип от нас и заедно с Григор Вътев и Тони Диков замисляме едно голямо приключение в Патагония догодина. Стискайте ни палци!

5 Comments

  1. Михаил Ст.
    Posted %A %B %e%q, %Y at %I:%M %p | #

    Евала брат, супер е филмчето.

  2. Серго
    Posted %A %B %e%q, %Y at %I:%M %p | #

    Браво

  3. Posted %A %B %e%q, %Y at %I:%M %p | #

    Браво Рус и на теб и на Марто и Виктор Филма е много добър продължавайте все така :)

  4. Hary Natov
    Posted %A %B %e%q, %Y at %I:%M %p | #

    Браво Викторе. Яна ми препрати филма за Вашето катерене. Страхотно е. Поздрави от Багра и от мене. Хари – бащата на Яна.

  5. Posted %A %B %e%q, %Y at %I:%M %p | #

    Беше много яко, браво за добрия монтаж!

Post a Comment

Your email is never published nor shared.

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>